Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

Детските приказки на Елин Пелин са изпълнени с хумор и мъдрост, предадени по интересен и вълнуващ начин.

— Да не вярваш — отговори някак плахо Лазо, жегнат от смътна догадка.

- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...

- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.

Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.

Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.

Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

!!И надявам се ,че разбрахте сбърканото ми чувство на хумор :)Без лоши ??????? чувства нали ?Нека общуването ни тук е забавно и приятно ;)

Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.

Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци.

На другия ден пременен като за сватба народ се стекъл от всички вършища и колиби към поляната в подножието на непристъпния връх да види Магда и смелия ѝ любовник как ще полазят по стръмните скали,